Jul 28, 2007, 2:38 PM

В СКАЙПА 

  Poetry
1039 0 24

Като пътници в експресен влак,
попаднали в едно купе случайно.
Подметнатата реплика е знак
за разговор, започнат уж нехайно.

За времето, за сушата, дъжда,
за политика, избори, законност...
и някак неусетно след това,
излагаме душите си на показ.

Говорим много. Дълго при това.
И  мислите си чуваме. Неволно.
А пътникът от другата страна
зад вестника задрямал е. Спокойно.

Последна спирка. Скачаме припряно
със куфара, от чувства, под ръка.
"До скоро! Беше ми приятно!
До следващия (скайпващ) монолог...
                                   ... Сама!"

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??