В спомен и с надежда
Аз духнах свещите на мойте 50,
макар да бях с разплакано лице.
Вечерях торта, закусих торта, ето на -
преполових си я съвсем сама.
Коктейлът мой „сълзите със ракия"
май дълго в самота ще си го пия.
Животът ми минава безвъзвратно,
но в спомените връщам се обратно.
На малкото се радвах много
във детството си босоного.
Обичах хората и птичките,
и бръмбарите, и пчеличките.
Обичах бабините мушката
и всичко, що цъфти, лети в света.
Пораснах здрава и красива,
бях влюбена и бях щастлива,
но си живеех в собствен свят,
с мечти, фантазии богат.
Живеех на криле понесена,
в надежди и мечти унесена
и... неусетно остарях.
Посбръчках се и побелях.
Но пак се радвам, че живея
и боря се в света да оцелея.
Живея още с моята мечта,
че няма да съм все сама в света.
© Нели All rights reserved.
