В спомена
Години. Толкова години,
че няма кой да ги брои.
Той ту по хоризонта мине,
ту във съня ми се яви.
Ту каже нещо близо. Ту ми
откликне някъде отвъд.
И чезнем между двете думи:
небе и твърд,
живот и смърт.
© Райчо Русев All rights reserved.
Години. Толкова години,
че няма кой да ги брои.
Той ту по хоризонта мине,
ту във съня ми се яви.
Ту каже нещо близо. Ту ми
откликне някъде отвъд.
И чезнем между двете думи:
небе и твърд,
живот и смърт.
© Райчо Русев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...