В съня
Най-силно присъстваш, когато те няма.
Липсата чувствам истински, мощно.
Тогава сама съм, а всъщност сме двама.
Превръщам спомени в сънища нощем.
Става ми топло и светло във мрака.
Усещам ръцете ти жадни по мен...
Часовника искам да спре да тиктака.
Не искам нощта да става на ден.
С утрото идва във мен тъмнината.
Светлината гори те и ставаш на прах.
Денем без теб ме боли самотата.
Вече изпитвам от слънцето страх.
Без тебе денят ми превръща се в зима.
Стон леден, замръзнала бяла въздишка.
Събуждам се нощем, когато те имам.
Тогава сме двама и истински дишам.
Септември 2017 В.Тодорова
© Valya Тodorova All rights reserved.
