В съня
Черни краски потънали,
неразгадани от словата трайни,
вековно стаени, обречени,
издълбали празните тайни.
Заграбили понятия с примеси
от олово и черна отрова,
обсебили стобора на мислите
и издълбали нехайно простора.
Отлетели от хорските истини,
от делата отвратени избягали,
наказание някому дали...
и покрили го със състрадание.
И е тежък хомота на дните,
разтегливи до мъртвата болка,
оковани с веригите прилепни,
мълчаливо намират находка.
Но подсказва ми нещо неистово,
че съм жива, макар наранена,
че животът е по-силен от времето,
трябва само дъх да поема.
От кошмара излизам крещяща,
и очи уморени отварям,
разкъсвам парещи упреци
и глава на земята полагам.
© Силвия All rights reserved.
