Senni (Силвия)
162 1968
Feb 6, 2008, 11:16 AM

В съня 

  Poetry » Phylosophy
548 0 6

Черни краски потънали,

неразгадани от словата трайни,

вековно стаени, обречени,

издълбали празните тайни.

 

 

Заграбили понятия с примеси

от олово и черна отрова,

обсебили стобора на мислите

и издълбали нехайно простора.

 

 

Отлетели от хорските истини,

от делата отвратени избягали,

наказание някому дали...

и покрили го със състрадание.

 

 

И е тежък хомота на дните,

разтегливи до мъртвата болка,

оковани с веригите прилепни,

мълчаливо намират находка.

 

 

Но подсказва ми нещо неистово,

че съм жива, макар наранена,

че животът е по-силен от времето,

трябва само дъх да поема.

 

 

От кошмара излизам крещяща,

и очи уморени отварям,

разкъсвам парещи упреци

и глава на земята полагам.

 

 

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??