Aug 11, 2007, 3:22 PM

В Съня

  Poetry
499 0 1
Нощем сгушена в завивките, полегнала сама,
отворила прозореца да влиза полъха на вятъра...
Дочуваш ли, любима, как нежен глас ти името шепти?
Как горе във небето те гледат сияещи звезди?
Заслушай се, как моето сърце тупти.
Почувствай, как ушенцето те гъделичка от диханието ми.
Усещаш ли ти, мило? Ако е така,
затвори очички,
                   допусни съня,
                              хвани ме за ръка
и нека заедно да бъдем във нощта,
да бъдем заедно, макар и във съня, чак до сутринта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошъл и успех!Ти си истински влюбен и можеш да напишеш още много хубави стихове.ПИШИ...още и още...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...