Нощем сгушена в завивките, полегнала сама,
отворила прозореца да влиза полъха на вятъра...
Дочуваш ли, любима, как нежен глас ти името шепти?
Как горе във небето те гледат сияещи звезди?
Заслушай се, как моето сърце тупти.
Почувствай, как ушенцето те гъделичка от диханието ми.
Усещаш ли ти, мило? Ако е така,
затвори очички,
                   допусни съня,
                              хвани ме за ръка
и нека заедно да бъдем във нощта,
да бъдем заедно, макар и във съня, чак до сутринта.