Jul 31, 2009, 1:15 PM

В сърцето

  Poetry » Other
667 0 3

Едно далечно село идва във съня ми -

на детството с безкрайните лета...

И ми говорят улиците стръмни:

"Ела отново ти при нас, ела!..."

 

Далечен свят, и времена, и хора;

и спомени - като рояк пчели,

ми носят мед - тъй сладък и гальовен,

ухаещ на отминалите дни!...

 

Каква магия скрита в тебе е,

че през годините все още ме зовеш

и всеки път, когато в мислите ми дойдеш,

сърцето ми се пълни със копнеж?!...

 

Онези дни - тъй сладки и безгрижни,

изпълнени със радост и игри -

като далечно, ярко слънце са, което

към мене пръска още своите лъчи!...

 

 

                                                                                                       2001 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...