Едно далечно село идва във съня ми -
на детството с безкрайните лета...
И ми говорят улиците стръмни:
"Ела отново ти при нас, ела!..."
Далечен свят, и времена, и хора;
и спомени - като рояк пчели,
ми носят мед - тъй сладък и гальовен,
ухаещ на отминалите дни!...
Каква магия скрита в тебе е,
че през годините все още ме зовеш
и всеки път, когато в мислите ми дойдеш,
сърцето ми се пълни със копнеж?!...
Онези дни - тъй сладки и безгрижни,
изпълнени със радост и игри -
като далечно, ярко слънце са, което
към мене пръска още своите лъчи!...
2001 г.
© Радослава Антонова All rights reserved.