В такава нощ те мразя
Обичах теб да те докосвам,
да бъдеш във длантта ми,
да те насочвам и прицелвам-
десятката е гордостта ми!
И винаги с ръка спокойна
те стисках в двете длани.
Отвръщаше с най-точни цели
със падащите във нозете гилзи.
Но днес не искам да те виждам!
А като влюбена жена
очи към тебе все извръщам,
към теб посягам, но с трепереща ръка.
Аз силна съм, това го зная!
Не искам твоят лъскав поглед!
Когато ме боли, тогава си мечтая,
да те захвърля много надалеч.
Но ти метал си само, лъскав.
И твоето сърце желязно е.
В такава нощ те мразя теб, Макаров,
край мен животът се изтича.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
