Не всеки стон е болка от обида,
не всеки възглас – радостен фанфар.
Животът нишките от нас разприда,
а после подреди ни в битпазар.
Тъгата там не струва нищо вече,
а любовта е стока в дефицит.
Доброто от стоянето се спече
и стана твърдо, черно като дзифт.
Най-търсените са блестящи кукли,
със гъсти мигли, с кожа – кадифе.
Дали е част от земните ни цикли –
в периода „Пошлост“ сме и „Кич“ – по две?!