В тишината след
Днес не ще коленичим.
Не ще поиграем на погледи.
Няма да се събличаме,
да се докосваме с устни,
с длани, с жажда, с впиване.
Днес ще разменяме истини.
Нека всеки вдигне своята...
и да видим колко... са остри...
Днес, в порозовялата мярка на изгрева
ще създадем основания за емоции.
Дама съм, ала ще жертвам женското право -
пръв бъди и изтръгни своето слово...
Нека пелинът на думите,
пък дори и камшичен,
се роди и в теб затанцува.
Щом е писано - говори,
говори ми! Ако искаш -
милвай, щеш ли - бичувай,
ако... опитай отново!
Щом пресъхне нуждата да подтичват,
нека спрат очите ти върху чистата истина.
Стреляй! Убий ù мечтите
и върви... да обичаш сълзите!
Мен не ме много мисли!
Щом съм звук... в залеза
все ще запея
за отворена стара
къщна врата.
Прибери се, Бездомнико,
и подпри се...
в тишината след нея!
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
