Apr 21, 2009, 12:31 PM

В тишината след 

  Poetry » Love
641 0 15

 

Днес не ще коленичим.

Не ще поиграем на погледи.

Няма да се събличаме,  

да се докосваме с устни, 

с длани, с жажда, с впиване.

Днес ще разменяме истини.

Нека всеки вдигне своята...

и да видим колко... са  остри...

 

Днес, в порозовялата мярка на изгрева

ще създадем основания за емоции.

Дама съм, ала ще жертвам женското право - 

пръв бъди и  изтръгни своето слово...

 

Нека пелинът на думите,

пък дори и камшичен,

се роди и в теб затанцува.

Щом е писано - говори,

говори ми! Ако искаш -

милвай, щеш ли - бичувай,

ако... опитай отново!

 

Щом пресъхне нуждата да подтичват,

нека спрат очите ти върху чистата истина.

Стреляй! Убий ù мечтите

и върви... да обичаш сълзите!

 

Мен не ме много мисли!

Щом съм звук... в залеза

все ще запея

за отворена стара

къщна врата.

Прибери се, Бездомнико,

и подпри се...

в тишината след  нея!

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??