Потъвам в тъгата ти бяла
и сенките твои повличам.
Безмъвно се сливам с пейзажа
на този град, който обичаше.
По спирки случайно засичам
трамваи на твоите спомени.
От ъгъл на ъгъл надничам
в котела кипящ на живота ти.
По мене накацат отвсякъде
подобно снежинки разлистени
нюансите на самотата ти
и пепел от твоите липси. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up