Потъвам в тъгата ти бяла
и сенките твои повличам.
Безмъвно се сливам с пейзажа
на този град, който обичаше.
По спирки случайно засичам
трамваи на твоите спомени.
От ъгъл на ъгъл надничам
в котела кипящ на живота ти.
По мене накацат отвсякъде
подобно снежинки разлистени
нюансите на самотата ти
и пепел от твоите липси. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up