В твоя град
Потъвам в тъгата ти бяла
и сенките твои повличам.
Безмъвно се сливам с пейзажа
на този град, който обичаше.
По спирки случайно засичам
трамваи на твоите спомени.
От ъгъл на ъгъл надничам
в котела кипящ на живота ти.
По мене накацат отвсякъде
подобно снежинки разлистени
нюансите на самотата ти
и пепел от твоите липси.
И някъде в трафика трескав
на пътища, скрити под кожата,
следите ти още са пресни,
дори са на всяко кръстовище.
Нощта като плащ ме обгръща,
изтръпвам от допира хладен
и див на тъгата ти мъжка.
Но още момент ще останеш ли?
