В тъмната гора на преход
няма точни правила.
Имаше! - далечно ехо...
Казваш - не било така.
Голобрад, ме убеждаваш,
че в градежа нямам дял.
Ти ли си живял тогава,
аз ли днес не съм живял?
За трудът ни - чест и слава -
съм осъмвал с моя струг.
Днес, пиян, заспиваш в бара,
пропилял пари на друг.
А отвън, на тротоара,
в локва кръв младеж лежи -
няма кой да го закара,
близките да утеши.
Съвестта и грам не струва!...
И към теб изпитвам жал:
на герой, че се преструваш,
а пък нищо не създал.
© Иван Христов All rights reserved.
мъжете с чест живеят! и това им отнеха дребните душици!