Jan 24, 2010, 9:47 PM

В търсене на изгубени каузи

  Poetry
1.6K 0 3
Търся си причина да избягам,да забравя,да простя

и да заспя...
Да срещна хора и да ги ранявам...
да раздирам,
да убивам,
да душà!
Твоя грозен пример да последвам,
да излъжа,
да обидя,
да унищожа!
Каузи изгубени да следвам...
да тормозя,
да се гавря
и да унижа!
Търся си причина да прощавам,
усмирена,
преклонена
да се подчинявам,
паднала сама на колене...
Търся си причина да обичам,
пак да моля,
да ме молят,
да мълвя...
отричайки сама да се отричам,
да ослепявам;
себе си да ослепя...
Търся повод и да се изгубя,
да се лутам,
да се крия,
да крещя...
В себе си и някой да погубя,
да го влача,
изтезавам,
уморя...
Търся си причина да остана,
да се влюбя,
да се давам,
да търпя...
Търся знак, за който да се хвана -
просто намек,
даже и лъжа.
Търся си и капка милостиня,
малко разум,
шепа топлина...
... но във мен е празно...
Търсейки, оставам просякиня...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дида Христозова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря! Нека Божията Любов бъде с всички нас!
  • Едно истинско и драматично художествено произведение!

    По повод главно на последните строфи, ще цитирам:

    " Търсим помощ, не само защото сме притиснати от необходимостта, но и с идеала да да желаем да станем просяци на Божията любов".
    Както се вижда, "празнината" изисква запълване с нещо базисно, каквото е това, което се има предвид, когато се казва: "Божия любов"!
  • жестоко е

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...