В търсене на смисъла
Някъде там.
В другия край на нощта
утрото спи,
преди да пропеят петлите.
Какъв ще е новият ден
аз още не знам
и будна
по минали пътища скитам.
Премислям си стъпките.
Лекувам си раните. Да,
в скрижала на времето
всеки бивш ден е записан.
Промивам го
в спомена с тъмна и тежка вода
и търся зърната от злато
на скрития смисъл.
Нощта ще е дълга.
Далече е другия край,
където на утрото
млечния дъх се усеща.
Сънят замъглява очите,
но никой не знай
дали ще дочакам момента
на нашата среща.
А някъде там,
петлите излъскват фанфари,
готови да славят
на изгрева чистия блясък.
Отново вратичка
за мене животът отваря.
В дланта ми тежи
песъчинка от златния пясък.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
