В търсене на вечност
Морето мълчаливо ми говори
с вълните си.
Залива ме със думи –
ту гневни и пенливи,
ту кротки.
Чувам
как се разказва –
за дълбокото
и тъмното.
И как самотно е
на дъното.
Как търси вечност на брега
в една прегръдка
със една скалà,
намерило си свое "вкъщи".
И как тя никога
не му отвръща.
***
Една скала
морето заобича.
Един до друг,
а невъзможни
от различия.
Отдава му се цяла,
до прашинка.
Да стане пясък,
в дълбините му да стигне.
Така не ще изчезне!
На дъното ще легне,
в прегръдките му вечно ще остане.
А то
за нея
с вълните си да ми разкаже.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
