nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
30.03.2017 г., 11:15 ч.

В търсене на вечност 

  Поезия » Друга
239 1 3

Морето мълчаливо ми говори
с вълните си.
Залива ме със думи –
ту гневни и пенливи,
ту кротки.
Чувам
как се разказва – 
за дълбокото
и тъмното.
И как самотно е
на дъното.
Как търси вечност на брега
в една прегръдка
със една скалà,
намерило си свое "вкъщи".
И как тя никога
не му отвръща.


***

Една скала 
морето заобича.
Един до друг, 
а невъзможни
от различия.
Отдава му се цяла,
до прашинка.
Да стане пясък,
в дълбините му да стигне.
Така не ще изчезне!
На дъното ще легне,
в прегръдките му вечно ще остане.
А то 
за нея 
с вълните си да ми разкаже.

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??