В търсене на вярата
-----
Повярвай ни! - нашепват ветровете.
Но как да вярвам, не! - на луди хали,
те нямат мир - ту шибат през лицето,
ту кротко по страните ми ме галят.
Повярвай ми! - крещи по мене мракът.
Но как на тъмнината да повярвам,
когато иззад ъгъла ме чака
страхът, от който стъпките забавям!
С "Повярвай ми!" ме буди светлината,
пробиваща с лъчите си небето.
Но как? От нея в извора водата
пресъхва за жадуващи в несрета.
Повярвай ми! - протяга длани скитник
и в тях очаква вяра да положа.
Но как? - дъхти в едната росна китка,
а в друга зад гърба му блясва ножът.
Повярвай ми! - дочувам отвисоко
гласа Господен, галещо-любовен.
Но, Боже, как? - най-близките, дълбоко
от мене взе по черните гробове!
Да вярвам! На кого? Така - безверно,
по вечната земя сърцето скита.
Кръвта си с Диогенски крачки мери
и търси...
И за вяра, още пита...
-----
© Станислава All rights reserved.
