В усещането за безкрайност
във обятията ти,
по малко съм умирала навярно,
помислих, че се раждам
и извиках...за да поема въздух
в дробовете си.
Нахлу в гърдите неизмерима светлина,
заби се в лявата ми клапа
на сърцето,
по дланите ми плъзна вечерта,
и дъговидно,
нещо нежно ми прошепна.
Разтворих се до сетният си атом
в химичната реакция
на чувствата,
умираше, отиваше си същността,
а преродена,
душата ми отлитна към небето.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
