В усещането за безкрайност
В усещането за безкрайност
във обятията ти,
по малко съм умирала навярно,
помислих, че се раждам
и извиках...за да поема въздух
в дробовете си.
Нахлу в гърдите неизмерима светлина,
заби се в лявата ми клапа
на сърцето,
по дланите ми плъзна вечерта,
и дъговидно,
нещо нежно ми прошепна.
Разтворих се до сетният си атом
в химичната реакция
на чувствата,
умираше, отиваше си същността,
а преродена,
душата ми отлитна към небето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
