В затвора
На друг ти прекрасната си утрин подари.
Друг вижда като се събудиш колко красива си.
Друг топлят онези слънчеви лъчи,
усмихнати и озарени в твоите очи,
Друг усеща ягодовия аромат на устните ти
и миговете с теб - нежно свирещи в душата цигулки...
Друг на моето място заспива,
а аз зад хладните решетки опитвам да си спомня
очертанията, движенията и лъжите на жената,
открехнала вратите на Рая и изоставила ме в Ада...
Изплащам се жестоко за смелостта да обичам
опасно красива жена...
П.С.: Една изповед ме предизвика да го напиша... За един мъж, който е влязъл в затвора заради жената, която обича, а тя го е изоставила...Той още я обича, въпреки това, което му е причинила... Намира се в два затвора, от единият не може да избяга - този на душата...
© Таня Атанасова All rights reserved.
