В земята на смълчаните чешми
В ЗЕМЯТА НА СМЪЛЧАНИТЕ ЧЕШМИ
В земята на смълчаните чешми
аз хлътвам в старините си блажени.
Ведра не носят белите моми,
дъх не смаляват в храстите ергени.
Вода ли бликне, хлътва след това –
след сватби, кръщенета, подир помен.
И няма птици – само синева,
в която ти ми идеш – сън и спомен.
До извора от жажда да умра,
край твоята пътека ще заничам –
и ще разплисквам двете ти ведра
и шепата светулки в твоя кичур.
Пропуснах да ти бъда мъж жених.
И тръгвам подир слънцето на рида.
Но в светъл сън водите ти напих –
и чист от този свят ще си отида.
© Валери Станков All rights reserved.
