Oct 8, 2006, 1:57 AM

Важно ли е

  Poetry
850 0 10
Важно ли е, че си тръгваш,
щом мислено ще ме безпокоиш?
Аз не мога току-така да забравя за тебе -
и ти знаеш прекрасно това!
Важно ли е, че си тъжен,
щом чрез дъжда ще плачеш в моите очи?
Важно ли е, че съжаляваш,
щом ще ме имаш всеки път,
когато към спомена за мен се обърнеш,
когато идваш неканен в моя сън...
Но това дали е раздяла, аз питам,
щом пак ще сме заедно в спомена,
който ще ни пари докато сме живи?
Само телата ни ще бъдат на далечно разстояние
едно от друго...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всичко е важно,дори и маловажните неща!
  • Благодаря ти Мая.4ета поезия,но явно не се справям добре
  • Галина, няма лошо, че пишеш. Имаш идеи. Но това не са стихове. Няма ритъм, форма, за рима да не говорим. Дори бял стих не е. Много ми се иска да те окуража, затова - чети повече поезия, усети я. Съвсем добронамерена съм и, разбира се, не те оценявам.
  • Благодаря ви Ани и Ники!Прегръщам ви!Това"Да,светът е странно място,
    толкова голям е преди среща
    и страшно малък-за раздяла. "е съвършено вярно.......Жестока истина!

  • Да,светът е странно място,
    толкова голям е преди среща
    и страшно малък-за раздяла.

    Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...