Валежи
на М.
Вали ли? Във очите ти вали ли?
Изхвърляш ли душата си навън?
Простих ти... а не можех. Ти прости ли?
Говориш ли ми всяка нощ насън?
Вали. В очите ти река извира.
Животът ти напред е от реки...
Потърси ли ме? А не ме намираш?
Защото гледаш с другите очи.
Вали. И ти е толкова студено...
Сковават се в юмруци твойте пръсти
и искаш да си хвърлиш и студа връз мене,
но няма как - такава си отвътре.
Порои! Днес ти ги предричам,
макар че ти желая сто слънца -
и аз не знам защо, но те обичам.
Така поиска - нека е така!
Валежи във душата ти ще има
с години - докато сама не спреш,
че иначе във теб ще бъде зима
с неспирен, тъжен, бял снеговалеж...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
