Валентинка за поети
Валентинка за поети
Поезийо! Ти слово си и сложи
началото на всичко в мен със Розата.
Поезия ли? Не! Бе напаст Божия!
Катран и мед със Космоса за доза.
По-точно – за бетон(душо)бъркачка-
за миг те всмуква, меси и опича.
А беше само стих. Слово закачка
между поет и зряло(уж!) момиче.
И късно, много късно се усетих,
че в теб едничко правило е вярно:
За всички хора две и две е четири,
но за Поета-минус-плюс безкрайност.
В безкрайността и аз, перцето, писах.
Мастилница ми бе сърцето пълно.
Поезия ли? Не! Апокалипсис!
Умрях, възкръснах. Бях там и се върнах.
Не знам дали си струваше, Поезийо,
началото на края, който сложи.
Присъдата оставям на онези
везни-премъдри, вселюбящи. Божиите.
На жертвеника днес закичвам цвете
и Валентинка-стихче. Ето тази:
Поезийо! Пази ме от поети!!!
От другото сама ще се опазя.
© Петя Божилова All rights reserved.
