Чуваш ли?
Пак вали.
Не навън,
а в мен.
Капките -
падат те
отвисоко
и дълбоко.
Пътят им
предвидим
ще обърна
и превърна
в кръговрат,
така богат.
От дълбокото,
към високото -
път прозрачен
вместо мрачен.
Без финал -
път събрал
толкова
надежда нова.
Дъжд вали-
душата пали.
От огън
и вода
е моята свобода.
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
