Вампирски стих
стихотворение на ужасите!
Вампирката прекрасна е пред мен,
обляна в дива красота, неземна.
И гледа ме със своя чар смирен,
във свойта мощна аура нетленна!
Прехласнат, обладан и победен.
Като слепец пред портите на ада.
А тя студено взира се във мен,
със своя поглед мрачен, безпощаден.
Докосна с устни моето лице,
с целувка страстна трепетно отпи ме,
прегърна ме със ледени ръце
и в ласките на любовта дари ме.
Кръвта се стича в топлия си зов,
но аз във страсти огнени линея.
Безсилен, слаб и тласнат от любов
в оковите на блаженството тлея.
Вампирката изтръгва се от мен,
оставя ме безпомощен, обречен.
С победен марш потапя ме във плен
на злия огън и пожара вечен!
Посветено на Силвия Маринова - Silvina84 и на нейните прекрасни творби!
© Донко Найденов All rights reserved.
Невероятно посвещение! 
