Орехът е егоист -
не позволява никой
под сянката му да живее
и в короната му
дом да свие.
Дали такава и тополата е,
че сянка
на никого не прави
и до слънцето да стигне
иска първа...
Те не са като брезата,
която
дори на облаците
свенливо се усмихва,
тревата с клонките си гали,
а птици в тях
чеда отглеждат
и омайни песни пеят.
Обаятелна бреза –
трепетна нежност
и тиха красота.
© Ласка Александрова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
