Jul 27, 2012, 8:43 AM

Варненско лято

  Poetry » Love
781 0 9

Ден преди да си замина,

чакам те в хотел "Класик" –

този, в Морската градина.

Както винаги си шик!...

 

Варна запозна ме с теб!

Срещнах те съвсем случайно

и представих се: "Поет.

С местожителство нетрайно!"

 

Ти внезапно се засмя –

слънчева и апетитна!

Над алеите с цветя

твоят топъл смях политна...

 

Лятото е само миг –

миг на обич и на песен

в пъстър свят, и многолик!

Кой твърди, че идва есен?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...