Варварите дойдоха
«... Защото падна здрач, а варварите не дойдоха...»
К.. Кавафис
Варварите дойдоха,
господин Кавафис!
Варварите дойдоха!
Каква ирония на съдбата –
да си тръгнеш,
малко преди да дойдат!
И защо не ги дочака!
Да можеше да видиш само
какъв празник беше,
каква радост
и какво ликуване...
Наизлязохме по площадите
безброй тълпи народ
все празнично облечени
и с голямото очакване на варварите.
И нашите велможи бяха там,
по-празнично облечени от нас
и с по-голямо очакване от нашето...
И дойдоха варварите,
огромни като митологични зверове,
прашни и ухилени,
на гъсти, гъсти колони,
виещи се като змии
под лъчите на залязващото слънце.
Най-отпред вървеше техният водач
и ни поздравяваше със среден пръст,
а ние се заливахме от смях
и бяхме толкова щастливи,
и бяхме толкова щастливи...
Варварите дойдоха,
господин Кавафис!
Варварите дойдоха!
Сега и аз мога да си отида,
защото ги дочаках...
© Свилен Бинев All rights reserved.
