Обичам да те галя;

пак нахлу в покоя ми нощен.

Варварке!

Обичам да те галя,

да слушам как се смееш.

Да поиграем балет.

Ще те въртя.

Ще паднеш смешно.

Ще се засмееш.

С белите си зъби

ще ме заслепиш.

Блясък

и се блъснах в дървото на живота.

То е снайперист.

Замери ме с зелена ябълка.

Гравитация?!

Не – галимация.

Гравитация?!

Не – гладен съм

Нютон, нахрани ме с твоята

гравитация-галимация.

Обичам да те галя.

Варварке,

пак разстрои моя сън!

Сънувах, че летя.

Летях, летя и ще летя.

Завинаги.

Като щъркел

към жабешкия залез.

Профуча самолет

и ти ме гледаш

през затворения люк.

И ти се смееш

и ти ми махаш?!

Сънища –

хоро от самодиви.

Как обичам да те галя,

дори и да е единствено на сън,

варварке, с черната коса,

как обичам да те галя!