Сърцето ми не е желязно,
а и металът се громи.
Без отклик чувствата напразно
понякога тъжат сами,
но пак проблясват сред тъми.
От бъдеще без цвят, неясно
дъждът загадъчен ръми.
Да си представям теб прекрасно
е биле за сърцето ми.
Фантазията сладкогласно
шепти от чудните земи.
Съдбовно острие порязно
не ще ми аурата сломи.
Вървя към теб аз безотказно
и живо е сърцето ми.
© Асенчо Грудев All rights reserved. ✍️ No AI Used
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
