Jan 31, 2007, 3:33 PM

Вашингтон

  Poetry
707 0 0

Във столица имперска – през океана,

царува власт зловеща, безчовечна –

тя води жестоки войни,

избива и деца, и старци, и недъги,

пилее богатство на чужди народи –

обрича на гибел и бедност, и смърт,

със зло постоянство твори безпросветност.

Свърталище на сили ретроградни,

огнище на лъжи и пошлост,

оброчище на кръвожадни бесове,

и гробище за всяка честност...


А там, във градовете на империята...

В провинциите й – послушни и безгласни:

погубени в баналност, разточителство и прекомерност,

гуляят хилави души и хранят се с представата-гротеска –

били богоизбран народ, светът спасявали - като го овъглявали -,

държавата им – еталон за „свобода” и „демокрация”....

оглеждаш се във пустите очи и питаш –

дали ще има край? Дали човекът ще се прероди?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...