Вавилонската кула
Вавилонската кула? Кой каза, че тя
"е библейска, изтрита, стара мечта"?
Не вярвай, защото гигантката тази
издига се бавно и трупа талази
от грешки човешки, от алчността,
от мъка, от глупост и от беда.
Туловище ледностудена извила,
изсмуква душите ни, живата сила
и ние сме нейна основа и зид,
и острия връх, от отрова пропит.
Растейки през времето, святости смила,
безчетни съдби е робски пленила.
В растежа ѝ нищо съществено няма –
и слава, и власт, и прогрес е измама.
Примамва лъжливо всяко стъпало
и крачка по крачка нагоре изцяло
променя ни тъй неусетно и драма
настъпва със болка жестока, голяма.
Вавилонската кула разделя и мрази,
достойнство и честност как яростно гази.
Не път е към Рая, а дяволски път,
водещ направо към страшния съд:
Не тръгвай по нея! Бог ще те пази! –
Следвай сърцето си ти, любовта си!
© Асенчо Грудев All rights reserved.
