Вчера
ВЧЕРА
Срещнахме се -
като две светкавици
на един Парад
на Светлината,
а звукът заля
като токáта
зейналите фуги
на душите ни.
Бах слушаше.
Не в ре минор.
Звучеше му мажорно.
Изгревно.
Светлинно.
Юнионно.
- - -
Две слънца взривиха зодиака
и озариха Храма на мечтите –
далече от града, от новините.
А Охрид вече стенел в полумрака.
Онази болка влязла много тихо,
като змия на топличко се скрила.
Прозряла мъдро: Няма да ги будя.
Тъй сладко спят! И са от друга ера.
Но датата замръзнала на ВЧЕРА.
Мълнии потъвали чак в ада!
А вместо нас
дъждът тъй дълго плакал...
© Николай Христов All rights reserved.
