Вчера, днес и утре
За утре си поръчвам самота,
ще бъда тиха, мраморна и бяла,
ще ме докосваш само със тъга,
ще ме превръщаш в сълзи цяла.
За днес оставам твоя пак,
с последната целувка, отмаляла,
потърсих в погледа ти знак,
не го открих. Нима съм закъсняла?
За вчера беше истинският грях,
макар да трае любовта минути,
изгряваше в зениците ми смях,
не исках да помислям и за утре...
... за утре си поръчвам самота!
ще бъда тиха, мраморна и бяла,
ще ме докосваш само със тъга,
ще ме превръщаш в сълзи цяла.
За днес оставам твоя пак,
с последната целувка, отмаляла,
потърсих в погледа ти знак,
не го открих. Нима съм закъсняла?
За вчера беше истинският грях,
макар да трае любовта минути,
изгряваше в зениците ми смях,
не исках да помислям и за утре...
... за утре си поръчвам самота!
© Ивелина Димитрова All rights reserved.
