Да се плъзна по теб,
сребърен лъч от луната,
отразен в мокър поглед -
страст персеидена.
В света ти да вляза,
плаха кошута в тревата,
с нежност нагазила -
феерично невидима.
Всяко кътче от теб,
непознат кът от рая,
попил моята влага -
безценно живителна.
Тишината да вдишам,
мелодия лунна в безкрая,
синя мъгла -
танц
© Валка All rights reserved.
Весели празници!Надявам се пълни с любов и със стрст
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
