Чрез шепота на листите
разтворени,
потрепващи от полъх
лекокрил -
те заговарям
в нощите разпукнали ...

Очите будни са от обич,
а звуците
се стичат карамелени
по листите –
издигнати платна 
на кораба
(душа пътуваща
през времената тихи).

Там дето,
от широта се губят
брегове
и няма граници
за зримото
аз вдишвам аромата ти -
цвят ябълков,
в градината овощна на сърце!

И в центъра на зеницата
бяла,
нощта ни среща
в топлото намигане
на люляка
надвесил се над клепките
с ухание нескрито ...

Полепва
аромата по клавишите,
разлива се ...
А пръстите - разбудени
танцуват
върху пияно пълнолунно...

До звук разтворени
се чуваме
през стъпките на песен –
акорди
на вълни достигащи се ...

Записвам нотите в съня си
и моля се
и моля се ...

В молитвата си тихичко
прегръщам те -
там някъде, където
от широта
се губят мислите
през съзерцанието светло
на сърце...

И вдишвам те –
гърдите пълнят се с Любов!
Така надмогвам се
като достигане ...
Прегръщам те! Тъй светло е!
И има те!
И има те!