Nov 2, 2008, 9:01 AM

Вдъхновение

  Poetry » Other
861 0 2
 

 

               Вдъхновение

 

 

     Желая цвят, искам образ,

     за да мога да творя.

     Помогни ми, утро,

     подкрепи ме, ден,

     за да открия най-доброто,

     създадено за мен.

 

 

     Какво да правя като

     вдъхновението награби ме сега?

     Пак въпроси, а отговорът е

     в моята усмивка и в моята сълза.

 

 

     Искам извинение, защото

     това е гласът на моята душа.

     Повтарям ли се пак, извинявам се -

     просто така по-малко притеснявам се.

 

 

     Мисълта ми гладко си върви,

     а химикалът направо се взриви.

     Това съм аз, това е важното.

     Че поривът във мен не спира,

     не натрапва се, а безгрижно

     си реди... че дори може и да полети...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • eхе сладурско поздрави
  • Вземи си повече химикалки и не спирай да твориш!
    Прекрасни думи от нежна душа!
    Поздрави от мен и от тези, които го прочетоха покрай мен!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...