Nov 12, 2016, 4:56 PM

Вдъхновение 

  Poetry » Love
581 0 3

Иска ми се да те пресъздам в стихотворение,

да пиша за ръцете ти, които

безсънно нощем ме превръщаха в творение,

забравили, че трябва да ми се наситят.

 

Очите ти след тях да нарисувам,

но не със четка и бои. А с рима.

И веки път, когато се страхувам,

в мастилото да знам, че ще те има.

 

Искаше ми се да ти създам стихотворение.

Но думите ми някой бе изтръгнал.

Не се плаши. Ти пак си вдъхновение.

Сега ще те опиша как си тръгваш.

 

Сега ще те опиша как ме нараняваш

със същите очи, в които бях творение,

със същите ръце, с които ме спасяваше.

Сега ще ти създам стихотворение.

 

Не знам защо не ти написах други.

Навярно бях заета да ги изживявам,

Сега, когато чувствам, че те губя,

мастилото не се съпротивлява.

 

Прегръщам те в най-тъжните си страници.

Защото ми е трудно да говоря.

Дописвам книгата ни. И поглеждам раните си.

След няколко сълзи ще ги затворя.

 

 

посветено

© Теди All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубаво...
  • Силно и дълбоко ме докосна стихът ти,пишеш много хубаво,
    "Сега ще те опиша как ме нараняваш
    със същите очи, в които бях творение,
    със същите ръце, с които ме спасяваше.
    Сега ще ти създам стихотворение." Краят е още по-силен!
    "Прегръщам те в най-тъжните си страници.
    Защото ми е трудно да говоря.
    Дописвам книгата ни. И поглеждам раните си.
    След няколко сълзи ще ги затворя."
  • Всяко идване на твоята страничка е удоволствие за мен.
    Харесах много!
Random works
: ??:??