Вдъхновение
Иска ми се да те пресъздам в стихотворение,
да пиша за ръцете ти, които
безсънно нощем ме превръщаха в творение,
забравили, че трябва да ми се наситят.
Очите ти след тях да нарисувам,
но не със четка и бои. А с рима.
И веки път, когато се страхувам,
в мастилото да знам, че ще те има.
Искаше ми се да ти създам стихотворение.
Но думите ми някой бе изтръгнал.
Не се плаши. Ти пак си вдъхновение.
Сега ще те опиша как си тръгваш.
Сега ще те опиша как ме нараняваш
със същите очи, в които бях творение,
със същите ръце, с които ме спасяваше.
Сега ще ти създам стихотворение.
Не знам защо не ти написах други.
Навярно бях заета да ги изживявам,
Сега, когато чувствам, че те губя,
мастилото не се съпротивлява.
Прегръщам те в най-тъжните си страници.
Защото ми е трудно да говоря.
Дописвам книгата ни. И поглеждам раните си.
След няколко сълзи ще ги затворя.
посветено
© Теди All rights reserved.
