Jun 7, 2014, 11:14 PM

Вдън гори... 

  Poetry » Other
1422 0 4

Някой ден ще се строшат буферите, 

някой ден ще изтрещя зверски!...

И тогава ще хвана куфарите

и ще избягам, вдън гори тилилейски!

 

Ще хвърля мобилния вкъщи, на масата,

в "Скайп"-а и "Фейс"-а ще съм "извън линия"...

Стягам багажа си бързо и "Баста!"-

Отпуск по скука... за сто години...

 

Ще живея в колиба, със своите мигове,

ще чета вечерта романи - на свещници!

Ще отглеждам светулки, ще пиша стихове,

ще пия кафето си с горските вещици!

 

И ако някой се притесни, че съм луда - 

нека ме търси във тези усои,

ако му стиска!... А аз ще се будя

и цялото синьо небе ще е мое!

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно! И аз искам...
  • Много истински интонационно ми прозвуча! Такава е волята на желанието ти. Но трудно се преодолява Реалността. Тя е Тамерланова клетка с доживотна присъда.

    Поздравление от очарован почитател: Мисана
  • Много!!!
  • Ти си прекрасница!
    Вземи мене и Васка и купона ще е пълен, ще побъркаме вещиците
    Чудно си изтрещяла!
Random works
: ??:??