Вече е твой ред
Тъмно е и няма светлина,
вървиш студено в мрака,
бродиш и пронизва те злина,
сякаш стои и с остър нож те чака.
Тишина сковала е земята,
ала чуваш, ехото кънти,
разбъркват ти се мислите в главата,
коварно шепнат ти лъжи.
Докосваш бавно празнотата,
разпръснала се из света,
и чудиш ли се, чудиш къде е добротата,
къде са малките и стойностни неща.
На тоз въпрос няма кой да отговори,
не ги е грижа хората за теб,
едно е важно и няма смисъл да се спори,
това е то, животът не е лек.
Едничка е надеждата останала,
тя крие се във твоите очи,
искрата, във сълзи потънала,
ще продължава в дълбокия ти поглед да искри.
Тя ще бъде светлината,
ще те води все напред,
само не свеждай главата,
сега вече е твой ред!
© Радостина Димитрова All rights reserved.
