blackink (Радостина Димитрова)
17 92
Jul 30, 2013, 8:35 PM

Вече е твой ред 

  Poetry » Phylosophy
701 0 5

 Тъмно е и няма светлина,
   вървиш студено в мрака,
    бродиш и пронизва те злина,
     сякаш стои и с остър нож те чака.

     Тишина сковала е земята,
    ала чуваш, ехото кънти,
   разбъркват ти се мислите в главата,
  коварно шепнат ти лъжи.

 

 Докосваш бавно празнотата,
   разпръснала се из света,
    и чудиш ли се, чудиш къде е добротата,
     къде са малките и стойностни неща.

     На тоз въпрос няма кой да отговори,
    не ги е грижа хората за теб,
   едно е важно и няма смисъл да се спори,
  това е то, животът не е лек.

  Едничка е надеждата останала,
   тя крие се във твоите очи,
    искрата, във сълзи потънала,
     ще продължава в дълбокия ти поглед да искри.

     Тя ще бъде светлината,
    ще те води все напред,
   само не свеждай главата,
  сега вече е твой ред!

© Радостина Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??