Това, което искам аз,
не можеш ти да ми дадеш.
Защото чакам във захлас
ти времето за нас да спреш.
Но тъй получи се, че ти
май друга чакаш в този час,
затуй аз моля ти се забрави,
че има нещо между нас.
И тръгвам пак по пътя бял,
по лунната пътека.
И спомен в мен угасва вял,
изгубва се в нощта полека.
© лунна All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
