May 9, 2007, 12:02 PM

Вече не помня

  Poetry
801 0 6
Могъл ли бих? Не знам дали!!!
... но може би е вероятно,
да се разлюбя, да боли,
щом се напусна безвъзвратно.

Но също така е възможна шега,
(неуместна и леко брутална),
да ме накара към мен да изпитам тъга,
да се завърна в снагата си жална.

Общият поглед над всичко това,
за травми психични "леко" напомня,
но аз съм дискретен и млъквам сега...
Казах ли нещо??? Вече не помня!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Драгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...