Вечен кръстопът
Вечен кръстопът
Черно-бял е светът около мен,
с един-единствен цветен нюанс.
Черно-бял минава всеки мой ден,
бродейки, сякаш изпаднал във транс.
Минавам по улици добре познати,
не срещам ни обич, ни похвала.
Опитвам да събудя съвестта ти,
когато моята отдавна е заспала.
И, въпреки че нося Библия в ръце,
аз отдавна я приемам като тежест.
Спряло е да чувства моето сърце,
въвлечено в живота мрежест.
Казват ми, смирението е вяра
за всеки праведен човек.
Но в душите им цари поквара,
а и моята не ще намери лек.
Трудно е да бъдеш просто „ти",
когато си отраснал сред „различни".
Трудно е, и много ми тежи
да бягам от мисли неприлични.
Защо да бягам, аз съм млад
и в мен напира порив нов.
Живея в рая на моя ад,
а сърцето ми е жадно за любов.
Не искам много, искам свобода.
Далеч от родовото бреме,
далеч от тяхната духовна нищета.
Искам да живея в друго време!
© Милена All rights reserved.
