Тя идва винаги сама
във дни безоблачни и леки.
Налива в каната вода,
чертае името си по небето.
Изпира старите вини
и дълго глади мъжки ризи.
Вещаят тихо време новините,
щом тихи времена със нея слизат.
Ще бъде винаги така...
Прокапва вечер в кротките дворове.
Онази само нейна тишина
очаква да я заговориш. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up