Заспиват звездите -
вечерният облак
застла им легло,
разбойникът-вятър
в дърветата хукна,
а те се изсмяха
и звъннаха
зелените техни
листа,
луната приседна,
на клона се люшна,
дървото закичи.
Земята
децата си
свои
прегърна.
Сънувам
и чувам -
смееш се,
майчице моя,
Земя!
© Мая Тинчева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!