Заспиват звездите -
вечерният облак
застла им легло,
разбойникът-вятър
в дърветата хукна,
а те се изсмяха
и звъннаха
зелените техни
листа,
луната приседна,
на клона се люшна,
дървото закичи.
Земята
децата си
свои
прегърна.
Сънувам
и чувам -
смееш се,
майчице моя,
Земя!
© Мая Тинчева Все права защищены