Дойдох, живях и ред е да си тръгна.
Животът тъй в ръцете ми обръгна
Стоварил цялата си мощ връз мен,
Душата утре ще ми вземе в плен.
И ще я прати горе във небето,
И вечно тя да бъде там додето
отново на земя се прероди –
В утроба на жена да се роди.
Така се тя в пореден кръг вселява
живот пореден да изпепелява
Живот – безкраен в своя кръговрат,
със страстите и мъките богат.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
