Във косите ми кичурът бял
тази обич до край ще напомня!
Кой от двама е по-остарял?
Тъй изстрадана... Тя ще ни помни!
Изживяхме я само със теб!
Всички други носталгия носят...
Тези, другите, нямаха ред...
Имитирахме божите пости...
Да обичаме след любовта?!
Толкоз трудно и толкова сложно...
Тя в живота е само една...
И какво от това - невъзможна?
© Красимира Касабова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
