Годините минават с дъх на есен,
но пролетта я чакаме с копнеж,
животът ни отдавна не е лесен
и всяко чувство е нов водовъртеж.
Крилатите мечти лазурносини
омайват ни с неземна красота
и любовта дошла ще ни отмине
като сянка в омагьосана гора.
И вечно влюбени ще си останем
сред вълните на бурята любов,
но да мечтаем няма да престанем
щом чуваме кристалния и зов.
© Аластор All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...